Газовата криза от януари 2009 год. има както икономическа, така и политическа предистория и моти- вация. В определен смисъл тя приключи процеса на катего- ризация на държавите от постсъветското про- странство на две групи.

Първата е групата на доброволно оставащите в сферата на стопанска и политическа хегемония на Москва, на които в отплата всемогъщият “Газпром” предоставя облек- чени финансови условия за потребление на руски газ – Беларус, Армения, Молдова.

Втората е групата държави, определящи своята ориентация по посока интеграция в европейското и евроатлантическо простран- ство на развитие и сигурност – преди всичко Грузия и Украйна. Войната от август 2008 год. бе радикалният инструмент, чрез който Кремъл на практика осакати грузинската държавност и временно отложи процеса на присъединяване на Тбилиси към инсти- туциите на Запада.

Спрямо Украйна прилагането на този радикален подход би било много по-рисковано и опасно. Затова неблагоприятните за Москва последици на “Оранжевата революция” се неутрализират с комбинация от масирано инфилтриране на украинските държавни институции от руските специални служби и нарастващ финансово – икономически натиск върху прозападно настроените политически кръгове в Киев.

През декември 2011 г. Георги Първанов едва ли ще прекара весела Коледа. Вторият му мандат ще е свършил и ще го терзае екзистен- циалната дилема: “А сега накъде?“ Тя е особено болезнена в страни като България, където няма традиция бившите президенти да се използват като посредници или посланици на добра воля в отговорни международни мисии.

Ако, докато сегашният президент стане бивш, нещата се променят, той би могъл да бъде използван при решаването на определени въпроси с Русия заради добрите си отношение с тази страна. Но ако Първанов поиска добрият старец да му донесе политическото бъдеще на сегашния му руски колега?

Петър Стоянов, предшественик на сегашния президент, категорично отхвърля подобна възможност: „Смешно е да се твърди, че един бивш български президент може да остане в политиката като “баща на нацията” като Путин, защото за разлика от него няма монопол върху тръбата за газ към Европа.