|
Статии -
Разни
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|

„В България трябва да се очакват неща” пише Хайнц Брам, големият германски специалист по нашите дела, „каквито в други страни е невъзможно да се случат.” Например: чисто нов планински проход, единственият що-годе нормален в цялата страна – Хаинбоаз – да бъде затворен с решение на съда. Не бил безопасен. И изобщо, тировете можели да минават през прохода Вратник. Искам да запитам въпросната съдийка: Кога за последен път сте шофирали през Вратник? И какво от видяното по него ви навежда на мисълта, че оттам могат да минават тирове? От Елена нататък настилката постепенно придобива вида на швейцарско сирене. Между Константин и Майско има пропадане на пътя. В самия проход пътят си е такъв, какъвто винаги е бил – еднолентов, с множество остри завои, на които англичаните казват „завой-фиба”. Вгледайте се, как е сгъната една фиба за коса и ще разберете, за какво иде реч. |
|
Продължение...
|
|
|
Статии -
Разни
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
Мой английски приятел сподели следното: взел целева субсидия от държавата 5000 паунда и си сложил в двора слънчеви батерии. Произвежда ток за къщата, а излишъка продава на електрическата компания.
Усещате ли разликата с БГ-то? У нас държавата поддържа мораториум върху изграждането на алтернативни източници на енергия, каквото е слънцето. Две членки на ЕС - две напълно различни политики. Разликата е в начина, по който българската и британската държава си представят гражданина, неговото място и роля във вселената и своето, на правителството, място и роля във вселената. Става дума, ще рече, не за някакъв сложен технико-инженерен въпрос, а за елементарен политически проблем. Работата е там, че преминаването към слънчева енергия е не само технологична, нито само екологична, но е най-вече политическа революция. Причината: ток от слънцето се произвежда от хиляди пръснати из пространството производители - от големите инвеститори до обикновените граждани. |
|
Продължение...
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Славимир Генчев
|
|

Доскоро живях в една много голяма заблуда: мислех, че има комунисти! И то не само по света, но и у нас, т.е. – български комунисти. Но ето че вчера ми просветна: ми то комунисти няма! Кого съм попържал тогава през последните години? Ами никого! (Не разбирам само защо някои хора ми се сърдят, че пиша против някакви комунисти, след като комунисти няма, не е имало и не може да има.) Моята заблуда е с много дълбоки корени, признавам чистосърдечно. Като студент в първи курс учех и дори се явих на изпит по един много сериозен предмет, на който всички изключително държаха: „История на БКП”. БКП е абревиатура, която означава „българска комунистическа партия”. Много ми беше трудно да изучавам историята на БКП, защото тогава още не знаех, че няма нито БКП, нито комунисти, и се мъчех да запомня както нейната история преди 9 септември 1944 г., когато несъществуващата БКП взела властта чрез всенародно въстание и братската помощ на Съветската армия, така и след 9 септември 1944 г., когато тя (БКП, не армията) започнала да ръководи освободения народ как да строи социализъм като първа фаза на комунизма. |
|
Продължение...
|
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
Еврокомисар Кристалина Георгиева направи онова, което по принцип се прави от политическите ръководители: събра проблемите в една система и постави в една обща картина решенията им. Това е начинът да се изясни – не само на хората, но и на самите управляващи – какво се прави и защо. Алтернативата е разпадане на управлението на боричкащи се помежду си различни ресори, напълно безполезни за обществото.
С няколко изречения Георгиева успя да очертае онази правителствена философия, която гражданството се умори да чака. По отношение на кризата, тя изговори онази разумна линия на поведение, която е очевидна (но незнайно защо необяснена внятно) от месеци. А именно: че България, макар да трябва да съкращава разходи, все пак е в луксозната позиция да може да стимулира и търсенето – чрез завъртане на резерва в реалната икономика. Това обаче е висш пилотаж, който в България е рядкост. |
|
Продължение...
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|

За броени седмици стана немислимото. Правителството на ГЕРБ, доскоро стъпващо героически по историческия друм се разлюля в кризата до такава степен, че никой вече дори не мигва, когато чуе: „Няма да изкарат мандата... Провал...”. А в политиката е като на фондовите борси: ако достатъчно хора престанат да вярват в дадени акции, те тръгват надолу. Ако достатъчно хора престанат да вярват в стабилността на правителството, нещата се разбъркват. Чиновниците престават да изпълняват заповедите на онези, които привиждат като „пътници”. Медиите се оглеждат, откъде може да дойде следващото правителство. А политическите партии започват да пресмятат, кое е тяхното печеливше поведение и при двата сценария: силно правителство си изкарва успешно мандата; слабо правителство претърпява катастрофа. Партиите започват да се позиционират, идентифицират и така нататък. Да прочетем ситуацията отляво – надясно. БСП продължава да вегетира, заета със собствените си вътрешни битки, а заявката на Татяна Дончева за нова лява партия виси във въздуха. |
|
Продължение...
|
|
|
|
|
|
|
Страница 2 от 16 |