Мой английски приятел сподели следното: взел целева субсидия от държавата 5000 паунда и си сложил в двора слънчеви батерии. Произвежда ток за къщата, а излишъка продава на електрическата компания.

Усещате ли разликата с БГ-то? У нас държавата поддържа мораториум върху изграждането на алтернативни източници на енергия, каквото е слънцето.

Две членки на ЕС - две напълно различни политики. Разликата е в начина, по който българската и британската държава си представят гражданина, неговото място и роля във вселената и своето, на правителството, място и роля във вселената. Става дума, ще рече, не за някакъв сложен технико-инженерен въпрос, а за елементарен политически проблем.

Работата е там, че преминаването към слънчева енергия е не само технологична, нито само екологична, но е най-вече политическа революция. Причината: ток от слънцето се произвежда от хиляди пръснати из пространството производители - от големите инвеститори до обикновените граждани.

Доскоро живях в една много голяма заблуда: мислех, че има комунисти! И то не само по света, но и у нас, т.е. – български комунисти. Но ето че вчера ми просветна: ми то комунисти няма!

Кого съм попържал тогава през последните години? Ами никого! (Не разбирам само защо някои хора ми се сърдят, че пиша против някакви комунисти, след като комунисти няма, не е имало и не може да има.)

Моята заблуда е с много дълбоки корени, признавам чистосърдечно.  Като студент в първи курс учех и дори се явих на изпит по един много сериозен предмет, на който всички изключително държаха: „История на БКП”. БКП е абревиатура, която означава „българска комунистическа партия”. Много ми беше трудно да изучавам историята на БКП, защото тогава още не знаех, че няма нито БКП, нито комунисти, и се мъчех да запомня както нейната история преди 9 септември 1944 г., когато несъществуващата БКП взела властта чрез всенародно въстание и братската помощ на Съветската армия, така и след 9 септември 1944 г., когато тя (БКП, не армията) започнала да ръководи освободения народ как да строи социализъм като първа фаза на комунизма.