Започна сезонът на партийните конгреси, конференции и събрания. Потънали всяка в своите си проблеми, едва ли обаче партиите осъзнават, в каква точно ситуация се намират.

Избирателят им даде уникален шанс да се стабилизират като стълбове на демокрацията, тъй като гласуването на изборите беше партийно; а не, както искаше президентът и различни негови приятели – за „личности”. И гласоподавателят направи много добре, тъй като си спести вкарването във властта на братя Галеви и цяла пъстра група бандити-„асорти”.  Българите препотвърдиха своето доверие в партиите като институции на демокрацията и това дава на партиите шанс, какъвто не са имали от 2001 година насам.

Партиите са в основата на модерната демокрация. Напълно е невъзможно да си представим системата на представителната демокрация – т.е. онзи начин на подредба на властта, който осигурява мир и просперитет – без съществуването на политически партии.

Разказаха ми случка, която хвърля светлина по въпроса, дали „чалгизацията” на нацията е естествен процес (т.е. толкова ни е акълът), или в този процес има и организиран момент – т.е. някой се старае да налага чалгизация.

В една училищна паралелка, в която децата са чалгизирани – знаят всички чалга-хитове наизуст и много им се радват – провеждат експеримент. Пускат на учениците Моцарт. След първоначалния културен шок децата се заслушват, а на някои дори им харесва. На следващия ден се появява съответният дебеловрат и коремест екземпляр, който нарежда на учителките да престанат да „мътят главата” на детето му. Ето го моментът на организираност.