Злополучната поетеса от Русе, която се прочу тези дни (дори се появи в цялото си скромно величие в сутрешния блок на БНТ) с още по-злополучното си стихохваление за Генерала, ми припомни един друг подобен случай на блюдолизачество от близкото минало - одата за фанфари (или каквото там беше) на един министър на културата, посветена на Симеон. И особено лошото е, че политическа партия спонсорира книгата на тази госпожа. Нищо, че само тамошната партийна организация...

Разликата между двамата възпевачи е, че бре-поетесата стана известна покрай "стихотворението", докато министърът си беше популярна личност и преди това.

Разликата е още - и тя е по-съществената и донякъде оневиняваща госпожата, - че тя изразява по своему с писанието си своята благодарност за помощта, оказана й за възвръщане на нейното зрение от ПП ГЕРБ, на която партия впоследствие е станала и редовен член. 

Автор: Христо Марков 

Стиснат от грипа /вероятно свински/ и в допълнение с лек зъбобол, се настанявам удобно пред екрана с носталгичното очакване да проследя сутрешните блокове в знаменателния ден. Все пак е 10 ноември и се навършват 20 год. от началото на промяната, в която съм дал скромния си принос и аз.

Нали съм пловдивчанин, насочвам се към БТВ, където Бареков не може да не се е вдъхновил от „светлата дата”, най-малкото ще направи един телефон на духовния си наставник Б.Б., за да си поговорят някак по домашному за падането на комунизма, нищо, че по това време и той е бил още член на партията и преподавател в милиционерската школа. Тъкмо съм преполовил сутрешното кафе и „острието” на БТВ ме удивява с избора си – за промените и сценариите преди 20 год. ще говори не кой да е, а последният шеф на Шести отдел на Шесто управление и настоящ милионер и издател Димитър Иванов. Същият нахлува в студиото Бареково лустросан и във видимо приповдигнато настроение.