Автор: Светломира Димитрова 

Наближи ли Коледа, на човек му се свива сърцето. Знайни и незнайни благотворителите се втурват към детските домове, снимат се с нещастни и болни дечица, правят се на дядо коледовци и позират усмихнати до тях. Но не от това на човек му се свива сърцето. За 20 години свикнахме с мисълта, че грижата за ближния се свежда до реклама.

През последните седем години обаче на човек му се свива сърцето, защото от 2003 г. насам знае, че се задава „Българската Коледа”. Пуснеш ли телевизора, сред рекламите за бира, дамски превръзки, прахове за пране и парфюми, неизбежно се появяват нещастни болни деца и техните още по-нещастни родители. Анонсът за инициативата на президента те дебне от новините, от филмите, от шоуто: "Българската Коледа. Подарете надежда на дете в беда". И сякаш с назидателен пръст те пита: „А ти какво направи за тези дечица? Прати бързо есемес, за да си пречистиш съвестта!”.

В края на кампанията „под знамената” се призовават български музиканти, които изнасят концерт „за изплакване на очите”. И така над всички благотворители около коледните и новогодишните празници се извисява величавата фигура на президента.  

Чета и не вярвам на очите си. „Народът избира президента, а той избира парламента, което е мястото, където работят министрите”, пише в есе начинаеща студентка, току-що изкласила от средното училище. Тя пише това два месеца, след като в България е имало парламентарни избори и всички би трябвало да са забелязали, че за избор на Народно събрание до урните се е разходил не само държавният глава, а – целокупното гражданство.

Объркването на студентката е плод на безобразното състояние на училищното образование. Но статутът на президента в българската държава е наистина достатъчно неясен, та да поражда заблудата, че той управлява държавата. А всъщност, макар да има повече правомощия от английската кралица, той няма кой-знае каква власт.

За разлика от кралицата, чиито политически речи се пишат от правителството, българският президент сам решава, какво и къде да каже. Връчва мандата за съставяне на правителство, но като кралицата няма правото да заповядва на министрите. Може да налага вето върху закони, гласувани от парламента, но то лесно се преодолява със само още едно гласуване. Има правото да води външна политика – но не и такава, която да е противоположна на политиката, водена от правителството.