Започва да си личи липсата на политически опит на ГЕРБ и това създава ситуация с два нови елемента. Първият: социалистите надушиха, къде са слабостите на правителството и доста успешно бият точно по тях. Вторият: независимо от чиито и да е намерения, стремително се покачва относителната политическа значимост на Синята коалиция – тъкмо защото от подкрепящите правителството сили, тук е съсредоточен най-среиозният политически и управленски опит.

Какво правят сините с това си ново положение? СДС, изглежда, изобщо не е разбрал, че ситуацията се е променила и тежестта на сините се е увеличила драматично. Продължават нещо да си бълбукат, вместо да заемат отворената ниша и да излезнат напред с предложения за решаването на конкретни проблеми. Или – с предлагането на политики в ресорите, в които правителството няма такива – а положението в повечето ресори е такова.

Затова не е изненада, че електоралното влияние на СДС е вече два-три пъти по-малко, отколкото – на ДСБ.

За да може да функционира ефективно, граждански активният човек трябва да е наясно, в какви условия се развива действието – дали настъпваме (и правим еди-какво), или отстъпваме (и правим друго). Ако не сме наясно с контекста, шансовете за успех са минимални, а за орезиляване – максимални.

„Има приливи в делата човешки”, казва поетът Джон Дън и е прав. В средата на 80-те години, например, тръгна приливът на демократизацията на света. Започна се с масовите протести, свалили филипинския диктатор Маркос; и се продължи с аналогичните „нежни революции” в Източна Европа. В продължение на петнадесетина години бяхме убедени, че бъдещето ще носи все повече демокрация – че идва „краят на историята”, когато всички диктаторски режими ще изчезнат от лицето на земята.

Оказа се обаче, че „делата човешки” не са се променили чак толкова в последните няколкостотин години. След прилива дойде отливът. Още в последните месеци на 20-ти век вълната на демокрацията беше спряна, а после обърната в Русия. Последните ручейчета на демократичния прилив, пробили в Грузия (2003), Украина (2004) и Киргизстан (2005) се оказаха слаби и лесни за овладяване.