|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Славимир Генчев
|
|
Както е известно от един стар виц, крокодилът е по-дълъг, отколкото - зелен. След два президентски мандата, през първия от които Първанов определено стоеше добре на фона на Симеоновото фиаско (макар и двамата да обраха лаврите от приемането ни в НАТО и ЕС), а през втория започна да губи не толкова от понякога дирижирания си рейтинг, колкото авторитет с агентурното си минало (колкото и незначително да му се струва на него самия), с ченгеджийския проект "тройна коалиция" и с финансирането на втората му предизборна кампания от крадци на еврофондове, то сега, на края на втория мандат и със заявката си за някакво ново участие в политиката, Гоце определено взема надмощие над Първанов. |
|
Продължение...
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
 В края на 2009-та, на старта на скандалите покрай БАН формулирах скромното искане: ако някой в БАН върши важни дела с моите данъци, искам да го / я изслушам. И сам да преценя, дали се справят. Е, изпросих си го. Като се почна – не му се вижда краят...
По Коледа, например, се заслушах в една БАН-ска леля-климатичка, която обясняваше по радиото за климата. Тази е от точните науки, викам си, тук няма шменти-капели, дай да чуя нещо полезно – числа, тенденции, фактори, формули и пр. Ето какво чух, обаче:
• глобално затопляне няма, а дори и да има, това е много полезно за посевите;
• както е крайно полезен за природата въглеродният двуокис, бълван от заводи и ауспуси; и затова:
• глобалното затопляне е конспирация на богатите страни, за да попречат на бедните да се индустриализират; а най-злата конспираторка е... Маргарет Тачър. Ха, сега де... Това, приятели и данъкоплатци, не е нито точна наука, нито – каквато и да е наука. Дори не е идеология. А е най-примитивна болшевишка пропаганда, която биха прегърнали и Йосиф Сталин, и Осама Бин Ладен, и Уго Чавез. И така проблемът си остана: какво полезно получаваме от БАН? |
|
Продължение...
|
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
 За няколко дни станаха няколко много важни новини с адрес „Кремъл”. Те засягат нас, българите, по най-прекия и опасен начин.
В Украйна на президентските избори победи кандидатът на Източна (православна, рускоговоряща) Украйна, а загуби Западна (и „про-западна”) Украйна. Кремъл подскочи от радост. Президентът Медведев заяви, че това е признак за желанието на украинците „да сложат край на обречените опити за сеене на раздори между народите на нашите страни” - т.е. че това е краят на шансовете на Украйна да влезе в реална процедура за членство на ЕС и НАТО. Премиерът Путин отиде по-далеч и веднага покани Украйна за по-тясна интеграция – т.е. да се върне под крилото на Москва. Мрачните господари на Кремъл са убедени, че демократичните революции в Източна Европа са американска конспирация, целяща да ликвидира Русия. И колкото по-близо до Русия ставаха революциите, толкова повече се плашеха руснаците. Днес обаче – след като набиха Грузия във война, а техният човек спечели в Украйна – руснаците са убедени, че това време е минало. Че вече не отстъпват, а настъпват. А според тяхната карта, светът е просто територия и въпросът винаги е: тази територия наша ли е, или е на врага? |
|
Продължение...
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
 Правителствените лъжи по повод генномодифицираните организми минаха всякакви граници. Вече не е време за възпитани намеци – а за решителен и категоричен отпор. Такъв отпор, какъвто дават повечето народи в Европа.
Уж живеем в 21-ви век и уж всички разбраха, че с природната среда шега не бива. Но пак чувам познатата отпреди 40-50 години реплика:”Няма да позволим някой да спира прогреса”. Властта говори така всеки път, когато някой реши да нанесе дълбоки рани върху средата, в която живеем, която дишаме, пием и ядем. Е, и да вземе пътьом едни пари... Пример: преди години шест общини бяха решили да си изхвърлят боклука в река Веселина – малка и чиста рекичка, минаваща покрай село Миндя, в което живея. Ставаше дума за към 300 000 тона (!) боклук годишно. Организирах съпротивата, отидохме на преговори с властта. А тя, властта, ми съобщи: „Вие, Дайнов, сте неумит селянин, който с вила в ръка застава на пътя на научно-техническия прогрес.” 300-тата хиляди тона боклук за тях бяха прогрес, а чистата река – някаква примитивна прищявка. Е, после се разбра, че едни пари вече си били сменили собственика... |
|
Продължение...
|
|
